смутя̀вам се, -аш се, несв.; смутя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Рядко. Смущавам се. Чиновникът се смутява. Вазов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)